стани член

Стани член!

Нашите победи

Действие е сдружение. Членството в Действие може да бъде асоциирано (10 евро на месец) или пълноправно (25 евро на месец).

Прочетет повече за членство в Действие по-долу.

Стратегически дела:

Кристина и Мариама

Дело за свободно придвижване в ЕС на еднополова двойка

Свободно придвижване на еднополова двойка
Първо по рода си решение на български съд
Първа стъпка към признаване на еднополовите съюзи

Кристина и Мариама, двойка от Австралия и Франция, сключват брак на 1 юни 2016 г. във Франция. По-късно същата година Кристина, австралийска гражданка, получава позволение за пребиваване в България като съпруга на европейска гражданка. Въпреки това през 2017 г. Дирекция „Миграция“ към МВР отказва правото им да пребивава в България, основавайки се на това, че еднополовите бракове не са позволени според Конституцията на България.

Проблем: Българската администрация отказва да изпълнява задължението си да признава еднополовите двойки, сключили брак в европейска държава, като семейство за целите на свободно придвижване.

Кристина обжалва отказът на Дирекция „Миграция“ към МВР пред Административен съд София - град (АССГ). Първата победа идва на 23 юли 2018 г., когато АССГ се произнася в полза на Кристина. Следва обжалване от страна на Дирекция „Миграция“, но на 24-ти юли 2019 г. решението е препотвърдено от Върховния административен съд (ВАС).

АССГ и ВАС приемат, че според правото на ЕС не е позволено на държава-членка да откаже на гражданин на трета страна, встъпил в брак с гражданин на Съюза, право на пребиваване на територията на тази държава-членка по съображението, че нейното право не предвижда брака между лица от един и същ пол. Решението е съобразено с Директива 2004/38/ЕС и делото Коман срещу Румъния пред Съда на ЕС.

Благодарение на нашата правна помощ и експертиза, Кристина не само получава право да пребивава в страната, но и това е първото решение на български съд, с което се признават правните последици на сключен в чужбна еднополов брак.

Лили и Дари

Дело за признаване на еднополов брак, сключен в чужбина, между две български гражданки

6 години съдебна битка
Жалба пред Европейския съд по правата на човека
Правна рамка за еднополовите съюзи

Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са заедно повече от 14 години. Още в университетските си години разбират, че чувствата между тях са силни и непреходни, и стават опора една за друга. Лили и Дари са пример за това какво е истинска любов – заедно изградиха дома си, заедно изградиха преводаческата си фирма и заедно се борят за правото на всички нас да имаме семейство. През 2016 г. те решиха да узаконят съюза си и сключиха брак във Великобритания, но България отказа да регистрира брака им.

Проблем: България не е уредила по никакъв начин правното признаване на семействата на хомосексуални лица, с което поставя в риск това семейство и всички други, които се намират в идентична ситуация. Неуреждането на правата на ЛГБТИК+ семействата засяга всички семейно-правни взаимоотношения, в които тези семейства встъпват – наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца, и им отнема над 300 други права, гарантирани на хетеросексуалните семейства.

Лили и Дари подадоха искане към Столична община, район “Люлин”, с което искат бракът им да бъде признат в България съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация. Столична община, район “Люлин”, постанови отказ и през 2017 г. Лили и Дари заведоха дело в Административен съд – София град срещу отказа на район “Люлин” да регистрира брака им. Административен съд – София град постанови решение, с което потвърди отказа на Столична община, район “Люлин”, а това решение беше потвърдено и от Върховен административен съд през 2019 г.

През 2020 г. Лили и Дари чрез адв. Деница Любенова от “Действие” подадоха жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с искане за установяване на нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – право на зачитане на личния и семейния живот.

В своето решение ЕСПЧ потвържава, че е налице позитивно задължение за създаване на правна рамка, гарантираща ефективното упражняване на правата, залегнали в член 8. от ЕКПЧ. Жалбоподателките имат особен интерес да получат възможност да регистрират съюза си, за да бъдат техните отношения законно признати и защитени без ненужни пречки – под формата на основни права, отнасящи се до всяка двойка в стабилна връзка.

Очакваме Съдът да задължи България да признае браковете, сключени в чужбина, на ЛГБТИК+ българи.

Бебе Сара

Дело за признаване на правната връзка между дете и двете му майки

Дете без гражданство
Дело пред Съда на ЕС
100 000 деца в подобна ситуация

Сара е родена през 2019 г. в Испания в семейство на две майки – Калина и Джейн, и вече повече от две години властите отказват издаването ѝ на акт за раждане. Битката започва още при раждането на дететето, когато се оказва, че Сара e поставена в риск да остане без гражданство, въпреки че и двете ѝ майки са записани в испанския акт за раждане. Испания отказва да ѝ предостави такова, защото родителите ѝ не са испански граждани. Въпреки че Джейн е от Великобритания, тя не може да предаде гражданството си, защото Сара е родена извън Острова. Единствената възможност за семейството остава получаване на българско гражданство, предадено от Калина, която е българка. Калина подава молба за издаване на български акт за раждане, но националните органи отакзват.

Проблем: Липсата на гражданство и установена правна връзка на детето с двамата му родители поставя дететто в риск. То не съществува в правния свят и не може да се възползва от основни права - достъп до здравни услуги, посещение на детска градина и училище. В интерес на детето е да има двамата си родители записани в акта си за раждане, да може да наследява и двамата си родители, да може да живее със своите родители и да поддържа лични отношения с тях, да получава издръжка от двамата си родители.

Българската майка на Сара подава молба до Столична община – район Панчарево за съставяне на български акт за раждане на детето. Административният орган отказва издаване на български акт за раждане. Отказът беше обжалван пред Административен съд София – град (АССГ). Съдът, от своя страна, изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно тълкуване на европейското законодателство във връзка с правото на свободно движение и с правото на личен и семеен живот на Сара и нейните майки.

След положителното решение на СЕС АССГ излезе с решение, с което потвърждава българското гражданство на Сара и задължава администрацията да издаде акт за раждане, в които да бъдат вписани и двете майки като родители. Решението на АССГ беше обжалвано от СО – район Панчарево пред Върховен административен съд (ВАС), който от своя страна отхвърли иска на Бебе Сара с единствения довод, че тя не е български гражданин. “Действие” изпрати сигнал до Европейската комисия за неизпълнение на задължение от страна на България, залегнало в вече постанованетото решение на СЕС по същото дело.

На 14 декември 2021 г. СЕС констатира, че българските власти са задължени да издадат лична карта за самоличност или паспорт на Сара, удостоверяващ нейното гражданство, с вписани двете майки.

Други победи:

Промени в Наказателен кодекс
За първи път в Накзателния кодекс се включват престъпления от омраза, основани на сексуална ориентация

20 години дълъг път
Дело пред ЕСПЧ
Десетки становища и срещи с институции

На 28 юли 2023 г., Народното събрание прие 10 нови състава на престъпления, основани на сексуалната ориентация на пострадалия. За първи път в българската законодателна история такива престъпления са включени в Наказателния кодекс, предвиждайки по-тежки наказания.

Проблем: В Наказателния кодекс съществуват престъпления, за които са предвидени по-високи наказания, когато деянието е извършено с определени подбуди (например расистки или ксенофобски), но сексуалната ориентация не беше част от тях. Така въпреки че престъплението е с висока степен на обществена опасност, защото засяга голяма група от хора, обединени от един признак, законът не беше отчел необходимостта от по-високо наказание или въобще наличието на такова.

Случаят, който поставя началото на борбата за равнопоставеността на ЛГБТИ хората пред наказателното законодателство е случаят на убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. Убийството е извършено на 30 септември 2008 г. в Борисова градина в град София. Съдът не обсъжда наличието или отсъствието на хомофобски подбуди; просто изцяло подминава този въпрос. През 2022 г. България беше осъдена от Европейския съд по правата на човека по делото Hristina Stoyanova v. Bulgaria именно заради липсата на сексуална ориентация като утежняващо вината обстоятелство.

От 2017 г. насам “Действие” работи активно с институции и политици за включване на престъпление от омраза, основани на сексуална отриентация, води дела на пострадали, представя правни становища, участва в работни групи към Министерство на правосъдието и Народно събрание и организира обучения за полицейски служители.

С новите промени се предвиждат по-тежки наказания за деяния, основани на сексуалната ориентация на жертвата, сред които убийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза чрез средствата за масова информация, употреба на насилие срещу другиго или повреда на имота, участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти, съзнателно попречване на някого да постъпи на работа или принуда да напусне работа, противозаконно унищожаване на чужда движима или недвижима вещ, явно подбуждане към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин.

Повече за членството в Действие:

(изм. 03.04.2020 г.) Чл. 9. (1) Членството в „ЛГБТИ ДЕЙСТВИЕ“ може да бъде индивидуално - пълноправно или асоциирано.

(2) Индивидуален член може да бъде всеки пълнолетен, дееспособен български гражданин или чужденец, които изяви собствено желание за това, приема и спазва Устава и другите вътрешни актове на Сдружението.

(3) 1. За пълноправни членове на „ЛГБТИ ДЕЙСТВИЕ“ могат да бъдат избирани лица, които имат:

А) особен принос към дейността на сдружението от минимум две години допринасяне за дейността на организацията и развитието на ЛГБТ общността в България;

Б) утвърдена позиция по отношение на ЛГБТ правата и предмета на дейност и целите на организацията. Това включва утвърдена позиция за смисъла на защитата на човешките права по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека и други международни договори, по които Република България е страна и утвърдена позиция, обхващаща равенство и защита на всички групи по Закона за защита от дискриминация.

В) препоръки от поне двама действащи пълноправни членове на Сдружението.

2. Пълноправните членове имат следните права:

- Да гласуват и да бъдат избирани в органите на Сдружението.

- Да участват в дейността на Сдружението и да бъдат информирани редовно за дейността му.

- Да получават помощ от Сдружението при изпълнение на дейности, съответстващи на този Устав и целите на „ЛГБТИ ДЕЙСТВИЕ“.

- Да предлагат свикване на Общото събрание в съответствие с чл. 18, ал. 1 от Устава.

3. Пълноправните членове имат задължение за заплащане на регулярен членски внос от минимум 20 (двадесет) лева месечно и/ или доброволен труд, за всеки започнал календарен месец, считано от датата на приемането им за членове с решение на Общото събрание.

4. За асоциирани членове могат да бъдат приемани физически лица.

5. Асоциираните членове имат следните права:

- Да комуникират с органите на сдружението по въпроси от тяхната компетентност.

- Да предлагат инициативи и партньорства, които спомагат за реализацията на целите на Сдружението.

- Да съдействат при провеждане на събития и инициативи.

6. Асоциираните членове имат задължение за заплащане на регулярен членски внос от минимум 10 (десет) лева месечно, за всеки започнал календарен месец, считано от датата на приемането им. Асоциираното членство възниква от датата на подаване на искането.

При неплащане на членски внос се прекратява членството по право.