На 4-ти октомври тази година Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение по делото Мирин (дело C‑4/23), което засяга правата на транс общността в Европа, респ. България.
В делото се разглежда случай на румънски гражданин, който в акта си за раждане е записан с женски полов маркер, премества се да живее в Обединеното кралство, където променя законно документите си - собственото име и обръщението пред името си, което да отразява мъжки пол. Също така получава сертификат от властите, удостоверяващ мъжката му джендърна идентичност. Молителят Мирин, подава искане до румънските власти за издаване на нов акт за раждане, който да отразява направените в Обединеното кралство промени в имената и джендърния маркер в документите му. Румънските власти отхвърлят исканията му и му казват да започне ново съдебно производство за смяна на юридическия пол на територията на Румъния.
Молителят Мирин обжалва решението на румънските власти пред първоинстанционния съд в Букурещ. Искането му към Съда е да отмени отказа на службата по гражданска регистрация и да бъде задължена последната да впише направените в гражданското състояние промени, които да отразяват промененото име и джендърна идентичност, както и да му бъде издадено ново удостоверение за раждане, което да съдържа тези нови данни. Това свое искане молителят Мирин базира на правото си на свободно движение като гражданин на Европейския съюз и посочва, че започването на ново производство пред румънски съд за смяна на юридическия пол, би го поставило в потенциален риск от това този съд да му откаже исканата промяна, което от своя страна ще доведе до съществуването на две отделни личности в рамките на две държави в Европа.
Неясната процедура за смяна на юридическия пол в Румъния се потвърждава и с осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека срещу Румъния (решение от 19 януари 2021 г., X и Y с/у Румъния (CE:ECHR:2021:0119JUD000214516).
Запитващата юрисдикция счита, че основателността на претенциите на молителя Мирин и съответно разрешаването на спора в главното производство зависят от тълкуването на разпоредби от правото на Съюза, и по-специално на член 2 ДЕС, на членове 18, 20 и 21 ДФЕС и на членове 1, 7, 20, 21 и 45 от Хартата. По-конкретно Букурещкият съд иска да се установи дали статутът на гражданин на Съюза и правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки допускат национална правна уредба, която задължава заинтересованото лице да започне ново производство за промяна на джендърната идентичност пред националните юрисдикции, при положение че то вече е приключило успешно такова производство в друга държава членка, на която също е гражданин.
На 04/10/2024 г. Съдът на Европейския съюз постановява решение, с което защитава правата на транс общността като:
“не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна”.
Това означава, че ако едно лице промени легално имената и пола си в друга държава членка на Европейския съюз, то държавите членки не може да създават допълнителни пречки пред него, като например да го задължават да започне ново съдебно дело за промяна на половата идентичност пред съд в родната му държава, която отказва да впише в акта за раждане направените промени. Включително Съда на Европейския съюз отбелязва, че е без значение напускането на Европейския съюз от Обединеното кралство към момента на подаване на искането към румънските власти.
Целия текст на решението на български език може да намерите тук.
Към настоящия момент в България са спрени производствата по дела за смяна на юридическия пол пред Върховния касационен съд, поради отправено преюдициално запитване от ВКС до Съда на Европейския съюз по делото Шипов (C-43/24), с което се искат отговори на следните въпроси:
Допустимо ли е да съществува закон, който да забранява промяната на пола, имената и ЕГН на едно транссексуално лице?
Допустимо ли е съдът да отказва да регистрира промяна на пола, имената и ЕГН на едно транссексуално лице?
Допустимо ли е поради поради религиозни ценности и морални норми да се забрани промяната на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица — интерсексуалните?
Допустима ли е забраната за промяна на пола във всички останали случаи и поради други причини, различни от медицинските?
Задължението за признаване на промени в гражданското състояние на лицата, които са настъпили законно в друга държава - членка на ЕС важи ли и по отношение на пола и налага ли извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?
Допустимо ли е за справедлив съдебен процес, да се възприеме решението на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл и съобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола?
Целия текст на запитването на български език можете да намерите тук.
Изхода от това дело има огромно значение относно развитието на всички последващи дела пред българските съдилища, които касаят юридическа промяна на пола на българските граждани.
Инициатива “ЛГБТИ права в Действие” се изпълнява в рамките на проект „Права и ценности“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
Този статия е създаден в рамките на инициатива "ЛГБТИ права в Действие, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.