На 19 декември 2022 г. Европейската комисия предяви иск срещу Унгария, заради приетото през 2021 г. законодателство, което ограничава правото на изразяване и редица други права на ЛГБТИК+ общността в Унгария (Дело C-769/22, Европейската комисия срещу Унгария).
На 15 юни 2021 г. унгарският парламент прие Закон за въвеждане на по-строги мерки срещу правонарушителите педофили и за изменение на някои закони с оглед на закрилата на ненавършилите пълнолетие лица. С него се налага забрана за достъп на ненавършилите пълнолетие лица до медийно съдържание и до публикации, които са свързани със сексуалната култура, сексуалния живот, сексуалната ориентация и сексуалното развитие, както и до такива, които популяризират или представят отклонение от половата идентичност, която съответства на пола по рождение, промяна на пола или хомосексуалност. С този закон медиите са задължени да класифицират подобно съдържание в определена категория и да ги излъчват между 22.00 ч. и 5.00 ч., като се изключва възможността тези програми да бъдат квалифицирани като съобщения от публичен интерес или послания от обществена полза. Европейската комисия завежда дело пред Съда на Европейския съюз срещу Унгария , тъй като този закон нарушава значително законодателството на Европейския съюз, като линк към делото на български език ще намерите тук.
Възможен е паралел между унгарското и българското законодателство засягащо ЛГБТИК+ тематиката. На 07 август 2024 г. Народното събрание на Република България гласува Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), който налага забрана за “извършване на пропаганда, популяризиране и подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи свързани с нетрадиционна хомосексуална ориентация и/или определяне на половата идентичност, различна от биологичната”. Невъзможно е да се пропуснат приликите между двата закона, които привидно защитават малолетните и непълнолетните, като се съсредоточават върху ограничаването на информация и популяризация на хомосексуалността и промяната на пола - Унгария забранява медийните съдържания, като извежда ограничения за часовете на излъчване, а България въвежда забрани в образователната система. Разлика може да се открие в обхвата на закона - докато този в Унгария е насочен към медиите и доставчиците на аудио-визуални услуги, то в България обхвата му се простира както върху учителите и училищните служители, така и върху учениците. И двата закона въвеждат сериозни ограничения върху медийната свобода и свободата на изразяване, особено в контекста на теми като сексуална ориентация и джендърна идентичност. Последица от приемането на тези закони е налагането на цензура и ограничаване на достъпа до информация от съществено значение за образованието и личната свобода на индивида, включително за малолетните и непълнолетните лица.
Законите в Унгария и България са форма на публична дискриминация срещу ЛГБТИК+ общността. Те създават условия, в които хомосексуалността, транссексуалността и други форми на полова и сексуална идентичност се считат за отклонение, което води до стигматизацията и социалната изолация на ЛГБТИК+ общността. Принципите на равенство и недискриминация, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и други международни договори, са нарушени от тези закони. Законите в Унгария и България ограничават правото на непълнолетните да бъдат информирани и да имат свободен достъп до информация, която е част от техния личен и социален контекст. Възможността за възпитание в разнообразие и приемане на различията е ключова за развитието на толерантност и уважение към всички социални групи, но въведените анти-ЛГБТИК+ закони подкопават този процес. Те също така подкопават демократичните ценности и принципи, като и представляват опасност, тъй като могат да насърчават насилие срещу определени малцинствени социални групи.
Законите са повод за притеснение, защото чрез тях се нарушават основни права, сред които свободата на изразяване, правото на информация, правото на равенство и недискриминация, право на извършване на търговска дейност (в случая на Унгария последното е доказано, докато за България все още липсват доказателства за приложението на закона), както и правото на децата да бъдат възпитавани в ценности на толерантност и разнообразие. Последиците от тях са заплаха за демокрацията, могат да доведат до дискриминация, цензура, и социална изолация на ЛГБТИК+ общността.
Ще последва ли България пътя на Унгария и ще бъде ли следващата държава членка, срещу която Европейската комисия ще предяви иск за нарушаване на правото на Европейския съюз? Предстои да видим.
Инициатива “ЛГБТИ права в Действие” се изпълнява в рамките на проект „Права и ценности“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
Този статия е създаден в рамките на инициатива "ЛГБТИ права в Действие, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.