Днес ви срещаме с момичето, което даде надежда на ЛГБТИ хората не само Турция, но и по целия свят. Тя е Лиана Георгиева, българка израстнала в Германия и силна личност, която спря полицията със своите токчета и желязна непоколебимост.
1. Здравей, Лиана! Много се радвам, че се виждаме и чуваме. Разкажи ни накратко за себе си. От къде си и сега с какво се занимаваш? Здравейте! Аз съм Лиана Георгиева, накратко Лиана Георги. Избрах този псевдоним, тъй като е по-кратък и звучи gender fluid. На 26 години съм и преди няколко години завърших психология в Германия. Там животът е изключително подреден и до някаква степен статичен. Аз исках да съм свободна и да не знам какво предстои. Именно затова с най-добрата ми приятелка решихме да потеглим на пътешествие из Европа с колела. Без някакъв предварителен план. По този начин стигнахме до Истанбул, където в един бар получих предложение да остана и да започна да уча джаз. Та, реших да опитам и ето ме сега - две години по-късно на същото място с няколко авторски песни.
2. Уау! Това е доста впечатляващо. А как реши да се включиш в Истанбул Прайд?
Винаги съм се интересувала от политика и това, което се случва с общността ни по света, но определено не гледах на себе си като на активист. Това, което се случи на Прайда в Истанбул беше много спонтанно. Направих го, защото исках хората около мен да са спокойни. Нямах никаква представа, че някой ме снима и че този запис ще стане viral. Единственото, което ме спаси тогава, за да не набият, беше, че съм чужденка и че имам немски паспорт. Но няколко дни по-късно по време на една от феминистките акции, на които присъствах, бях съборена на земята и ритана от полицаи. Тук много често полицаи бият хора по време на такива събирания и е много опасно особено за транс жени и лесбийки.
Прайдът беше изключително важен, защото за първи път се включих като openly queer човек и докато бяхме на улиците се чувствах приета и част от едно семейство с хората около мен. Това, което ни обединяваше не беше, че сме различни, защото всеки човек е различен, а самотата, която много от нас усещаха, докато сме сами. Искам да сме по-смели един за друг, защото не е лесно в нашия живот.
3. Благодарни сме, че те има и сме сигурни, че действията ти не просто са дали стимул за начало на Промяната в Турция, но и в много други страни в Европейския съюз като България. Какво отношение имат партиите в Турция към ЛГБТИ и подкрепят ли ви?
Единствено до този момент съм получавала подкрепа от Немското посолство, които са категорични, че са на наша страна, но също така ме предупредиха да внимавам много, тъй като няма какво да направят, ако турските власти решат да ме затворят. Общността ни също е получавала подкрепа и от левите партии в страната, но тя е крайно недостатъчна и не е изразявана официално. Съществуват и организации, които организират събития и осигуряват помощ. На тях също им е много трудно, защото властите ги преследват и правят всичко възможно, за да спрат тяхната дейност.
Случвало се е да идват политици при мен, които са ме поздравявали за смелостта и са ми давали кураж, но само това. Всички много ме подкрепят, но не и публично.
Това, което ме притеснява е, че забелязвам как в дадени моменти или периоди социалните ми мрежи спират да работят. Не мога да качвам публикации и истории или се случва супер бавно. Предполагам, че има политиците ме заглушават по някакъв начин.
4. Чувстваш ли се застрашена по някакъв начин? (Замисля се)...Не! (смее се). Разбира се, понякога ме е страх, но определено бих казала не, тъй като аз много вярвам в това, което правя и аз не говоря срещу никого. Аз съм ЗА! За любов, за надежда, за положителна промяна! Чувствам се силна и свободна и бих отишла в затвора. Не знам какъв е този свят, ако отивам в затвора само защото говоря за gay rights. Но бих отишла, защото вярвам толкова силно, че всички сме равни, че имаме правото да се обичаме и изобщо не разбирам какво на някого му пречи аз с кого искам да бъда.
Това е много мотивиращо за всички нас! Но и лудо също така, но живеем в луд свят. Трябва просто да вярваме и да се борим, защото ние сме oppressed и трябва да го осъзнаем. Oppressed is in your head. Freedom is a choice. Аз решавам да съм свободна. След като ме биха полицаите, много хора ме питаха дали мразя полицаите, а аз им отговорих, че мога единствено да ги съжалявам. Не мога да мразя някого. Тази енергия изморява и е гадно нещо.
5. Предвид тежката година, която беше за общността ни тук в България, какво би казала на хората като нас?
Трябва винаги да си спомняме, е това да обичаме човек от от нашия пол в този свят е толкова силно и смело нещо и много повече говори от омразата. Не трябва да взимаме обидите сериозно, а единствено да съжаляваме тези хора. Аз не мога да мразя някого. С хора, които не разбират гледната ми точка и са агресивни, аз просто не говоря. Докато ме биеха полицаи по време на феминистката акция, се предпазвах и това беше. Нямах намерения да им отвръщам или нещо подобно.
Обществото ни трябва да се събере и да сме заедно. Да не им даваме силата и да сме наясно, че тяхната агресия няма нищо общо с нас. Агресията не е нашият начин.
6. Какво би искала да кажеш на политиците в България?
Ние сме тук и съществуваме, независимо колко ни игнорирате. Ние сме шумни, можещи и нетърпеливи. Ще намерим начин и вие избирате дали да сте политици, които мислят за бъдещето на гражданите си и тяхното щастие или обратното. Светът се променя бързо и ако не искате да изоставате, трябва да побързате. ЛГБТИ общността има глас и тя може да ви е от помощ и обратно.
Благодарим ти, Лиана, за това интервю! Вдъхновени сме от този разговор и искаме да те поканим на нашите следващи събития в България, както и София Прайд догодина! Убедени сме, че твоята история ще достигне до много хора от общността и ще ни мотивира да продължим да се борим за правата ни!
Правната програма на Младежка ЛГБТ Организация “Действие” предоставя безплатна правна помощ и консултации на ЛГБТИ лица. Връзка с нас може да се осъществи лесно чрезонлайн правната платформа.