Какво е дискриминация
Според Конституцията на Република България
★ всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права;
★ всички граждани са равни пред закона;
★ не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние.
Дискриминация е налице в случаите, когато дадено лице бива третирано несправедливо, без да има обективна причина, а единствено въз основа на това какъв/каква е той/тя. Дискриминация е налице тогава, когато уменията, способностите и обстоятелствата, в които се намира дадено лице не се преценяват спрямо конкретния човек, а вместо това към него/нея се проявяват отрицателни нагласи и базирани на стереотипи мнения, основаващи се на характерни за дадения индивид признаци, като раса, етническа принадлежност, религия или убеждения, пол, език, сексуална ориентация, увреждане, възраст или други особени признаци. Дискриминацията може да се прояви под различни форми и в различни сфери от живота, а също може да е умишлена или неволна. Последствията от дискриминацията са изключване и отхвърляне на хора и незачитане на правата им.
Дискриминация срещу ЛГБТИ хората в България
ЛГБТИ хората във връзки
Според проучване на ЛГБТИ организация Действие, достъпно тук, ЛГБТИ хората в България са лишени от над 300 права, които са достъпни за хетеросексуалните хора. Това се дължи на липсата на регулация на връзките на ЛГБТИ лицата. Така например, можете да бъдете лишени от следните права:
✩ Право да посетите партньора си в болницата;
✩ Право да дадете съгласие за извършване на животоспасяваща операция за партньора си;
✩ Право да му/й дарите тъкани, органи и клетки, които могат да са спасяващи живота му/й (това е достъпно само за хора, сключили брак помежду си);
✩ Нямате право да получите акта за смърт на партньора си, защото нямате правно призната връзка;
✩ Нямате право да получите тялото на партньора си в случай на смърт и да вземете решение за погребението му/й;
✩ Нямате право да наследите партньора си в случай на смърт;
✩ Роднините ви винаги могат да оспорят завещанието ви и тяхната запазена част от наследството и партньорът ви може да не получи нищо от наследството, дори да е оставил завещание във ваша полза;
✩ Нямате право да осиновите дете заедно;
✩ Нямате право да осиновите детето на партньора си;
✩ Ако не сте биологичен родител на детето, нямате право да му предадете наследството си в случай на ваша смърт;
✩ Дори да сключите брак в чужбина той няма да бъде признат в България;
✩ България отказва да регистрира актове за раждане на деца, с които има записани родители от един и същи пол. Това в някой случай води до оставане на детето без гражданство;
✩ Не можете да получите правна защита по Закона за защита от домашно насилие;
✩ Не можете да ползвате от отпуск при случване на брак или раждане на дете, тъй като тези са предвидени единствено спрямо хетеросексуални брачни двойки;
✩ Не можете да се ползвате от данъчни облекчения по Закона за местни данъци и такси и Закон за данъците върху доходите на физически лица;
✩ Не можете да се ползвате от болничен за заболял или починал партньор, защото този болничен е достъпен единствено за хетеросексуални брачни двойки.
...Списъкът не е изчерпателен.
Престъпления от омраза
В България липсва изрична законодателна разпоредба, характеризираща едно деяние като престъпление и/или слово от омраза въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и/или изразяването на пола на лицето.
В България липсва и законодателна разпоредба, която да характеризира мотива на едно престъпление като отегчаващо вината обстоятелство, водят до редица последствия, сред които: страх от последваща дискриминация от органите на реда, отказ от разследване, отказ от образуване на наказателно преследване или прекратяване на наказателните производства.
В тази връзка ЛГБТИ хората в България срещат пречки в упражняването на основните си права.
Поради липса на законодателна рамка и съответно страх от последваща второстепенна дискриминация, много от случаите на престъпления от омраза не стигат до полиция, прокуратура или съд.
Липсата на законодателна уредба на този вид престъпления води и до липса на статистически данни от страна на Националният статистически институт (НСИ) за броя на извършените такива престъпления.
НСИ не събира информация за престъпления с дискриминационен мотив сексуална ориентация, полова идентичност и/или изразяване на пола, защото такива престъпления не съществуват в Наказателния кодекс.
Примери от практиката за престъпления от омраза на основа сексуална ориентация
Михаил Стоянов
През 2008 г. в парк „Борисова градина“ е убит 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов. Той е бил ритан от нападателите си, докато не са счупили трахеята му, което е довело неговата смърт. През 2010 г. двама млади мъже са арестувани като заподозрени за убийството на Михаил Стоянов. В показанията си пред полицията двамата мъже признават, че са „прочиствали парка от гейове“ и системно са пребивали гей мъже в парк „Борисова градина“, т.е. поведението им не е било инцидентно.
В мотивите на Решението си Софийски апелативен съд (САС) заключва, че пряката цел на подсъдимите е ясно установена, а именно – нанасяне на побой на кое да е лице, за което те счетат, че е хомосексуално. САС заключва, че нападателите са изпитвали силна и безпричинна омраза към жертвата, продиктувана от лишената от каквато и да било интелигентност и напълно грешна представа на подсъдимите за собствената им значимост и превъзходство над тези, които смятат за различни, т.е. хомосексуалните лица, които нападат. И именно тази тяхна собствена идея за значимост и превъзходство ги е мотивирала да притискат Михаил Стоянов към земята, което е довело до неговото умъртвяване.
Действията на подсъдимите са изразявали омразата към хомосексуалните, т.е действали са по хомофобски подбуди, а не по хулигански“, казва в мотивите си Софийски апелативен съд и заключава, че няма основания за квалифициране на деянието като такова по хулигански подбуди, с което и отхвърля искането за налагане на по-високо наказание на извършителите. В това си решение САС за пръв път признава, че извършеното престъпление е по хомофобски подбуди, но и не може да наложи по-тежко наказание, защото липсва законодателна уредба, която да квалифицира тези престъпления.
Галя Петкова
През февруари 2019 г. на НДК Галя Петкова е нападната от неизвестен извършител в гръб с думите: „Педал долен, да не съм те видял повече в този район“. На Галя са избити няколко зъба, с което й е нанесена средна телесна повреда. Престъплението е квалифицирано като „средна телесна повреда“ от неизвестен извършител. Мотивът за престъплението обаче остава невидим за разследващите органи. През октомври 2020 г. извършителят на престъплението все още не е разкрит, а разследването е спряно поради тази причина. Действията на полицията и прокуратурата далеч не са довели нито до разрешаване на случая, нито до справяне с по-големия проблем – широко разпространената хомофобия в България.
Транс хората в България
Да съществуваш без паспорт, лична карта, здравна и банкова карта е като да не съществуваш в днешно време. За транс хората в България информацията, която се съдържа в тези документи не съответства на тяхната самоличност.
Несъответствие на име, gender marker, несъответствие на номерата от ЕГН-то, които обозначават дали едно лице е мъж или жена. Това създава предпоставки за дискомфорт, дискриминация, а в определени случаи води и до насилие. Често транс хората в България са отпращани от банки и публични институции, а понякога е ограничавано и правото им на свободно движение при преминаването на граници, тъй като при напускане на страната гранична полиция изразява съмнение по отношение на тяхната самоличност. Има случаи, в които транс хората са арестувани именно заради това разминаване и съмнение от страна на правоохранителните органи за „кражба на самоличност“.
Да бъдеш транс човек в България крие много неизвестни и създава несигурност.
Да ти бъде издаден грешен акт за раждане и да не ти позволят да бъде коригиран той е тотална липса на респект, нечовешко отношение и непропорционална дискриминация спрямо транс хората в България.
Процедура по смяна на пола и съдебна практика
Смяната на гражданския пол започва по молба на заинтересованото лице (транс или интерсекс човек) до районния съд по неговия постоянен адрес. Съществува изрична забрана за смяна на гражданския пол по административен ред.(1) Поради липса на установена процедура за смяна на пола обаче документите, които всеки един съд изисква от лицето, търсещо да смени своя граждански пол, както и обхватът на решението на съда са различни и всеки съдебен състав ги преценява отделно. Това съответно води по противоречива съдебна практика. Тази част от анализа ще се фокусира върху процедурата и описание на същата и анализ на съществуващата съдебна практика, без да твърди, че ще обхване цялата такава.
Процедурата по смяна на пола стартира с искова молба на заинтересованата страна до районния съд по постоянния адрес на същата. Производството е охранително и съдебните заседания протичат в присъствието на Прокуратурата, която дава становище по основателността на молбата. С исковата молба се предоставя свидетелство за съдимост на лицето, което е издадено не по-рано от 6 месеца преди подаване на молбата, акт за раждане на лицето, копие от личната карта и медицински документи, ако такива има. Съдът служебно събира информация дали молителят/молителката е осъждан/а, дали срещу него/нея няма образувани и неприключили досъдебни производства, дали в информационните фондове на Дирекцията има данни за налагана принудителна административна мярка по глава VII, раздел I от ЗБДС, както и административни наказания по глава VII, раздел II от ЗБДС, както и дали в централизираната информационна система на следствените служби няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства спрямо лицето.
Различните съдебни състави търсят да установят различни неща. Някои съдебни състави приемат за безспорно установено, че конкретното транс лице не страда от психично разстройство, но се намира в транссексуално състояние(2) – разстройство на половия идентитет, което състояние е необратимо (неподатливо на каквито и да е форми на физикално и психотерапевтично въздействие, целящо премахването й) и без подходящи медико-социални и правни намеси е източник на сериозен дистрес за лицето. Съдилищата търсят да установят съзнание за принадлежност към противоположния пол, дали и от колко години лицето живее като лице от противоположния пол, кое е неофициалното име, с което се представя в обществото, дали и от кога провежда хормонална терапия. Всичко това се изследва от страна на Съда, за да се установи сериозността на желанието на лицето да осъществи исканата промяна и за удостоверяване на абсолютна осъзнатост на собствените намерения на лицето за бъдеща реализация като човек от другия пол. В тези случаи съдебното дирене протича при облекчен режим а именно, съдът изисква единствено съдебно-медицинска експертиза от вещо лице психиатър-сексолог(3) и бихме могли да кажем, че мотивите на решението на тези съдебни състави се базират главно на правото на самоопределение на транс лицето и на непоколебимостта му да смени своя пол.
От друга страна, други съдебни състави търсят да установят нещо различно от гореспоменатото. Чрез назначаване на редица експертизи, в това число психиатрично-сексологична, генекологична и експертиза от ендокринолог съдебни състави установяват, че лицето, което търси смяна на гражданския пол по съдебен ред е лице, което „не носи белезите на лице от противоположния пол и само притежава съзнание на лице от противоположния пол“.(4) На второ място, тези съдебни състави искат да се установи дали молителят/молителката се е подложил/а на операция за смяна на пола, а именно дали е направил/а хирургическа интервенция за коригиране на половите му/й белези. Очевидно при тези съдебни решения е, че Съдът поставя смяната на гражданския пол под условието на премината хирургическа операция за смяна на пола. Когато такава не е налична, Съдът постановява отказ да промени пола на лицето и мотивира това свое решение с това, че „промяната на данните в гражданското състояние относно пола на лицето не може да предхожда настъпването на едно бъдещо несигурно събитие“, каквото е завършила успешно хирургическа интервенция.(5) Два са спорните моменти, които възникват от подобно изискване от страна на Съда. На първо място, извършването на хирургическа операция за смяна на пола преди влязло в сила съдебно решение за промяна на гражданския пол би могло да се разгледа в смисъла на чл. 128, ал.2 във връзка с ал.1 НК, където за тежка телесна повреда, за която се предвижда от три до десет години лишаване от свобода се счита причиняването на детеродна неспособност.(6) От друга страна, изискването транс лицето да е осъществило вече операция по смяна на пола е в разрез с правото на личен живот, гарантирано от чл. 8 ЕКПЧ.
Някой съдебни състави изобщо не допускат разглеждане на иска за смяна на гражданския пол с мотиви, че в българското законодателство не съществува процедура по смяна на пола. Това твърдение се базира на Решение No 13 от 27.07.2018 г. по конст. д. No 3/2018 г., КС.(7)
1. Чл. 76, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация.
2. Според последното издание на Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми (International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems) състоянието „транссексуалност“ се класифицира в групата разстройства на половия идентитет, която от своя страна се причислява към разстройства на личността и поведението в зряла възраст, част от по-голямата група на психични и поведенчески разстройства. В МКБ „транссексуалността“ е заведена под F 64.0.
3. Решение № 559480 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 14894/2018 г. по описа на Софийски районен съд; Решение от 28.10.2011 г. по гр. д. № 5262/2011 г., 92 състав по описа на СРС.
4. Решение № 559480 от 11.12.2018 г. по гр. д. № 14894/2018 г. по описа на Софийски районен съд; Решение от 28.10.2011 г. по гр. д. № 5262/2011 г., 92 състав по описа на СРС
5. Решение от 05.06.2015 г. по гр. д. № 52005/2014 г. по описа на СРС.
6. Чл. 128.
(1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
7. Решение No 13 от 27.07.2018 г. по конст. д. No 3/2018 г., КС, достъпно на: http://constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310
В заключение може да се каже, че ЛГБТИ хората в България страдат от широко разпространена институционализирана дискриминация, която често е закрепена в закона и Конституцията. Въпреки че Конституцията ни убеждава, че всички сме равни пред закона, видно от горното е, че ЛГБТИ хората страдат от редица лишения, за които останалата част от обществото взима за даденост. Унизително, а понякога и нечовешко е отношението на държавата ни срещу нас. Затова са нужни усилията на всички ни, за да преборим дискриминацията!
Проектът „Национална ЛГБТИ Правна програма“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 110 820 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Национална ЛГБТИ Правна програма“ е овластяване на ЛГБТИ общността чрез осигуряване на пряк достъп до правна защита чрез Националната ЛГБТИ правна програма в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.