top of page
Logo_Small_white.png
light2.jpg

В съвременния свят правата на човека не съществуват във вакуум. 

Те са дълбоко преплетени с политически, икономически и социални фактори, които или ги укрепват, или ги разяждат.

 

Днес наблюдаваме опасна тенденция при която дезинформацията, корупцията, подкопаването на образованието и отричането на научни факти се превръщат в инструменти за постепенно лишаване на хората от права и демократични свободи.​

Образование

Когато правителства или влиятелни групи умишлено обезценяват или политизират образованието, те създават общество, в което критичното мислене е потиснато. Неинформираните хора са по-лесни за манипулиране, по-податливи на лъжи и по-склонни да приемат несправедливости без съпротива. Липсата на образование и некачественото такова създават предпоставки за кредитиране на фалшивите новини и манипулирана информация, които пък от своя страна създават алтернативна реалност, в която авторитаризмът се представя като "ред", а протестите срещу несправедливостта – като "хаос". 

Корупционни модели

Едновременно с това правителства и частни интереси създават предпоставки за поддържане на корупционни модели. А корупцията води до унищожение на доверието в институциите и, разбира се, унищожение на доверието в правосъдната система. Когато решенията на политиците се диктуват не от обществения интерес, а от частни икономически или корпоративни интереси, гражданите губят правата си да участват в управлението. Това води до намаляване на свободите – от ограничаване на протестите до цензура върху неудобни истини. 

Климатичните промени

Една от тези неудобни истини са климатичните промени, които са реална и екзистенциална заплаха за човечеството, но въпреки това мощни икономически и политически сили активно ги отричат. Това не е случайно – признанието за климатичната криза би изисквало радикални промени, които биха намалили печалбите на големите корпорации и биха засилили натиска за социална справедливост. Отричането на науката обаче има и по-широки последици – то подкопава самия принцип на истината, което прави възможно манипулирането на хората по всякакви въпроси.

Ерозия на правата ни

Това не се случва с един закон или с един акт на репресия – случва се бавно, почти незабележимо. Докато осъзнаем, че сме изгубили правата си, вече може да бъде твърде късно.​ Свободата не се губи внезапно, а постепенно – но така може и да бъде защитена. В глобален план човешките права не са даденост. Те не са нещо, което веднъж завоювано, остава непоклатимо. ​ Историята и настоящето ни показват, че правата трябва не просто да се отстояват, а постоянно да бъдат защитавани от ерозия – било то чрез законодателни промени, политически решения или социални процеси.

Ярък пример за това са промените в Закона за предучилищно и училищно образование от миналото лято или както на кратко наричаме тази поправка – забраната на ЛГБТИ пропагандата в училищата.

С това изменение България се нареди до държавите, които бавно отнемат правата на определени групи, в случая на ЛГБТИ хората. България се нареди до Унгария, Грузия и Русия.

Когато държавата приема законодателство, което ограничава достъпа до информация и потиска правото на идентичност на определени групи, тя се отдалечава от принципите на равноправие и демокрация.

Подобни рестрикции не просто засягат ЛГБТИ общността – те поставят прецедент за държавен контрол върху личния живот, възгледите и правото на информираност на всички граждани. Историята показва, че когато правата на една група бъдат ограничени, това често е само първата стъпка към по-широка репресия.

Подобни промени често отварят вратата за още по-рестриктивни мерки, насочени не само срещу ЛГБТИ хората, но и срещу всеки отделен човек. Днес е „забрана на пропагандата“, утре ще е достъпа до образование на децата ви, достъпа на родителите ви до медицински грижи, ще са хората с увреждания, правото ви на сдружаване, цензура в медиите или пък всички едновременно?!

България е на кръстопът – или ще се нареди сред демократичните общества, които защитават правата на всички, или ще поеме по пътя на авторитарните режими.

Авторитаризмът започва с посяването на едно зрънце, а това зрънце е посято навсякъде в нашето общество и по света. 

bottom of page