Заглавна снимка: Emil Metodiev за Photo EMOtions

 

Протестът срещу насилието над жените в края на ноември по категоричен начин постави проблема с насилието, основано на пола, в центъра на обществения дебат. Акцията успя да събере на едно място широк кръг от хора от различни общности и убеждения, които споделят общото мнение, че насилието в обществото е проблем, който трябва спешно да се адресира с ангажираността на цялото общество и на отговорните институции. В тази връзка публикуваме тук писмо, което всеки може да изпрати до Народното събрание от свое име, за да привлечем вниманието на народните представители.

Имейл: infocenter@parliament.bg

До

Председателя на НС

Г-жа Цвета Караянчева

До 

Председателя на правна комисия на НС

Г-н Данаил Кирилов

До

Председателя на ПГ на ПП ГЕРБ

Г-н Цветан Цветанов

Копие до

Омбудсмана на РБ

Г-жа Мая Манолова

 

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ

ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА

НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(Вх. № ПГ-823-00-62/22.11.2018 г.)

 

ОТ

(Попълнете трите си имена)

 

Уважаеми дами и господа,

Бих искал/а да припомня, че насилието над жени е с размерите на епидемия както в национален, така и в европейски и световен мащаб. Близо 35% от жените по света са били подложени на физическо и/или сексуално насилие през 2016 г., показват данни на Световната здравна организация.[1] В Европа, 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, според Агенцията на ЕС за основни човешки права.[2] Българските неправителствени организации, предоставящи закрила на жертви на домашно насилие, от години алармират, че всяка четвърта българка е жертва на тормоз в дома си, а според национално представително изследване на фондация “Партньори България” цифрата е по-стряскаща – една от всеки три жени е подложена на насилие.[3] Става дума за почти един милион българки, които ежедневно търпят психически, физически, сексуален и/или икономически тормоз от страна на техните партньори. Освен домашното насилие, жените и момичетата са жертви на преследване, онлайн сексуален тормоз, ранни насилствени бракове, ранни бременности, сексуален тормоз на работното място, насилствени аборти, икономическа зависимост, трафик на хора, престъпления от омраза, фемицид.[4]

 

Също така, бих искал/а да припомня и че от началото на годината, според медийни публикации, 28 жени изгубиха живота си от ръката на свой бивш или настоящ партньор или съпруг. В редица от тези случаи е имало продължаващо домашно насилие, за което е било многократно сигнализирано. Вероятно, ако домашното насилие беше адресирано адекватно и с всеобхватни мерки, някои от тези загубени животи щяха да бъдат спасени.

 

Според мен е изключително важно в настоящия момент да бъдат приети не само изменения в НК за криминализиране на домашното насилие и за по-тежки наказания за извършване на това престъпление, но да бъдат инициирани и промени, свързани с превенция на насилието, протекция на жертвите и преследване на извършителите.

 

Предложението на ПП ГЕРБ, целящо да промени НК, покрива само отчасти ангажиментите, предвидени от международните документи, за превенция и борба с насилието, основано на пола и домашното насилие. Необходима е всеобхватна рамка за координирани политики на държавата чрез законодателни, административни, образователни и пр. мерки, които заедно предполагат интегриран подход за защита и помощ на жертвите на насилие.

Искания за законодателни промени

 

 

  1. Повишаване на информираността

 

Цел: информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, както и различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Това ще помогне на всички членове на обществото да разпознаят това насилие, да развият нетърпимост и да се обявят открито против него, а също и да подкрепят жертвите на това насилие като техни съседи, приятели, роднини и колеги, когато това е възможно и целесъобразно.

Задължението на Р България предполага провеждане на национални кампании за повишаване на осведомеността и/или програми на регулярна основа, които да разглеждат и обясняват тези въпроси по целесъобразен начин. Повишаването на информираността трябва да включва разпространението на информация относно равенството между жените и мъжете, нестереотипните роли на половете и ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения. Включително да се подчертават вредните последици, които насилието над жени и домашното насилие могат да имат директно или индиректно върху децата.

 

  1. Образование

 

Цел: Разработване на учебни материали и програми за всички нива на образование (начално, средно и висше образование), включително и за неформалното образование,

които да насърчават ненасилието като ценност и да възпитават учащите в духа на равнопоставеността на половете.

Задължението предполага разработване и прилагане на учебни програми и предмети за всички нива на образователната система с цел превенция на насилието, основано на пола и домашното насилие, които създават нетърпимост към насилието у учащите, възпитават ги в дух на толерантност и ефективна и ненасилствена комуникация, просветляват за различните форми на насилие и изграждат умение за разпознаване на дълбоко вкоренените полови стереотипи, причини за насилието над жени и неравнопоставеността на половете.

 

  1. Обучение на специалисти

 

Цел: Обучение и изостряне на чувствителността на експертите и всички заинтересовани страни към многото причини, прояви и последствия от всички форми на насилие, основани на пола. Като целта на тази мярка се възприема за ефективно средство за предотвратяване на това насилие. Обучението не само позволява да се повиши информираността на специалистите относно насилието срещу жени и домашното насилие, но допринася също и за промяна на перспективите и поведението на тези специалисти по отношение на жертвите. Освен това, то значително подобрява вида и качеството на предоставяната на жертвите подкрепа.

Задължението на Р България предполага създаване на специални програми за повишаване на капацитета по проблема „насилие, основано на пола“ и „домашно насилие“ на представители на съдебната система, правоприлагащите органи, представители на здравеопазването, социалните дейности, образованието и др., задължителното им въвеждане в съответните институции и преминаването им като част от повишаване на професионалната квалификация.

 

  1. Превантивни програми за намеса и работа

 

Цел: Програми, насочени към извършителите, които им помагат да променят своите нагласи и поведение, за да се предотвратят по-нататъшни актове на упражняване на форми на насилие, основано на пола.

Задължението на Р България предполага създаване на специални задължителни програми, насочени към извършителите на насилие, основано на пола и особено на домашно насилие, достъпни във всяка област в страната, прилагани от обучени специалисти в специални консултативни центрове.

 

При предоставянето на услуги на жертвите, се прави разграничение между общи и специализирани услуги за подкрепа. Под ‘общи услуги за подкрепа’ се разбира помощта, която се предлага от органите на държавната власт, като например социални услуги, здравни услуги, услуги за наемане на работа, които осигуряват дългосрочна помощ и не са предназначени изключително и само в полза на жертвите, а служат на гражданите като цяло. Тези публични социални услуги включват намиране на работа или помощи за безработни, предоставяне на държавно образование и обучение, обществени психологически и правни консултантски услуги, но и финансови услуги, които при необходимост да се съобразят със специфичните потребности на жертвите на формите на насилие. От друга страна, специализираните услуги за подкрепа са специализирани именно в предоставянето на подкрепа и помощ, съобразени с – често непосредствените – нужди на жертвите на специфични форми на насилие над жени и домашно насилие, които не са отворени за широката общественост. Докато първите могат да бъдат услуги, ръководени или финансирани от държавни органи, по-голямата част от специализираните услуги се предоставят от неправителствени организации. Видовете подкрепа, които тези специализирани служби трябва да предоставят, включват предоставяне на подслон и безопасно място за живеене, незабавна медицинска помощ, събиране на съдебно-медицински доказателства в случаи на изнасилване и сексуални посегателства, краткосрочно и дългосрочно психологическо консултиране, грижи за нанесени травми, правни консултации, застъпнически и информационни услуги, телефонни линии за помощ за насочване на жертвите към подходящата услуга и специфични услуги за деца, жертви или свидетели.

 

 

  1. Наказателно правни средства за защита

С цел въвеждане на ефективни политики за овладяване на насилието над жени и домашното насилие в Наказателния кодекс на РБ трябва да бъдат включени изрично следните престъпления:

 

Криминализиране на престъплението „Преследване“

Престъплението „преследване“ е умишлено, многократно заплашително поведение, насочено към друго лице, което кара това лице да се страхува за своята безопасност. Това включва всяко повтарящо се поведение със заплашителен характер срещу идентифицирано лице, което има като последица насаждане у този човек на чувство на страх. Заплашителното поведение може да се състои от многократно преследване на друго лице, навлизане в нежелана комуникация с друго лице или показване на другото лице, че е наблюдавано. Това включва физическото преследване на жертвата, появяване на нейната или неговата месторабота, в спортни бази или образователни учреждения, както и преследване на жертвата във виртуалния свят (в чатове, социални мрежи и т.н.). Навлизането в нежелана комуникация включва упражняването на активен контакт с жертвата чрез всички възможни средства за комуникация, включително модерни средства за комуникация и ИКТ.

Освен това, заплашителното поведение може да включва различно поведение – от вандалски действия спрямо собствеността на друго лице, оставяне на едва доловими следи от контакт с личните вещи на даден човек, набелязване на домашния любимец на дадено лице до създаване на фалшива самоличност или разпространяване на невярна информация онлайн.

За да влезе в обхвата на тази разпоредба, всеки акт на такова заплашително поведение трябва да бъде извършен умишлено и с намерение за насаждане на чувство за страх у жертвата.

Тази разпоредба се отнася за даден стил на поведение, което включва повтарящи се значителни инциденти. Тази разпоредба е предназначена да застъпи престъпния характер на модел на поведение, чиито отделни елементи, взети сами по себе си, невинаги представляват престъпно поведение. Тя обхваща поведение, насочено директно към жертвата. Въпреки това Страните могат да я прилагат и за поведение, насочено към всяко лице от социалната среда на жертвата, включително членове на семейството, приятели и колеги. Опитът на жертвите на преследване показва, че много преследвачи не ограничават действията си до тяхната реална жертва, а често насочват тези актове към лица, близки на жертвата. Често това значително повишава чувството на страх и загуба на контрол над ситуацията и следователно може да бъде обхванато от настоящата разпоредба. В случая говорим за престъпление на системно извършване.[5]

 

Сексуално насилие, включително изнасилване

Касае вагинално, анално или оралнo проникване в тялото на друго лице, за което това лице не е дало съгласието си. Проникването може да се извърши с телесна част или с предмет. Като изисква проникването да бъде от сексуален характер. Терминът „от сексуално естество“ описва акт, който има сексуална конотация. Това не се отнася за деяния, при които липсва такава конотация или оттенък. Включително обхваща всички действия от сексуален характер без свободно изразено съгласие на една от страните, участващи в акта, с изключение на проникване, както и ситуации, при които жертвата е принудена без съгласие да извърши или да се съобрази с актове от сексуален характер с или от лице, различно от извършителя, т.е. действия на принуда за действия от сексуален характер с друго лице.

От важно значение е съдебната практика на Европейския съд по правата на човека по решението M.C. v. Bulgaria от 4 декември 2003 г., в което Съдът посочва, че е „убеден, че всеки твърд подход в наказателното преследване на сексуалните престъпления, като например изискването на доказателства за физическа съпротива при всички случаи рискува да остави някои видове изнасилвания ненаказани и по този начин да застраши ефективната защита на сексуалната автономия на индивида. В съответствие със съвременните стандарти и тенденции в тази област позитивните задължения на държавите-членки по член 3 и член 8 от Конвенцията трябва да се разглеждат като изискващи наказание и ефективно преследване на всеки сексуален акт, извършен без съгласие, включително при липса на физическа съпротива“ (§ 166). Съдът също така отбелязва: „Независимо от конкретната формулировка, избрана от законодателя, в редица страни съдебното преследване на насилствените сексуални актове при всички обстоятелства се търси в практиката чрез тълкуване на съответните установени от закона термини („принуда“, „насилие“, „натиск“, „заплаха“, “ подвеждане“, „изненадване“ или други) и чрез оценка на доказателствата, в зависимост от контекста“ (§ 161).

Наказателното преследване на това престъпление ще изисква преценка на доказателствата с оглед на контекста, за да се установи на базата на всеки отделен случай дали жертвата свободно е дала съгласието си за извършване на сексуалния акт.  Тази преценка трябва да разпознава широката гама от поведенчески реакции на сексуалното насилие и изнасилването, които жертвите демонстрират, и не трябва да се основава на предположения за типичното поведение в такива ситуации. Ето защо е също толкова важно да се гарантира, че тълкуването на законите и съдебното преследване на случаите на изнасилване не се влияят от половите стереотипи и митове за мъжката и женската сексуалност.

От изключително важно значение е да се гарантира, че престъпленията сексуално насилие и изнасилване, описани в НК ще са приложими за всички насилствени сексуални актове, независимо от връзката между извършителя и жертвата. Сексуалното насилие и изнасилването са често срещана форма на упражняване на сила и контрол в насилствените взаимоотношения, които е вероятно да се случат по време и след раздяла. От решаващо значение е да се гарантира, че няма изключения от криминализирането и съдебното преследване на такива актове, когато са извършени срещу настоящ или бивш съпруг или партньор в съответствие с националното законодателство, в случая става въпрос за изнасилване по време на сключен между страните брак или в случаи, когато страните се намират в трайна връзка/ фактическо съжителство/ фактическо съпружеско съжителство.

 

Сексуален тормоз

Типът поведение, обхванато от тази разпоредба, е многообразен. Той включва три основни форми на поведение: словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество, нежелано от жертвата. Вербалното поведение се отнася до думи или звуци, изразени или съобщени от извършителя, като вицове, въпроси, забележки, и може да бъде изразено писмено или устно. Невербалното поведение, от друга страна, обхваща всички изражения или комуникация от страна на извършителя, които не включват думи или звуци, например изражения на лицето, движения на ръцете или знаци. Физическото поведение се отнася до всяко сексуално поведение на извършителя и може да включва ситуации, включващи контакт с тялото на жертвата. Всеки от тези модели на поведение трябва да е нежелан от страна на жертвата, което означава наложен от извършителя. Освен това актовете по-горе трябва да имат за цел или последица накърняване на достойнството на жертвата. Такъв е случаят, ако въпросното поведение създава сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение. Тази разпоредба има за цел да „улови“ престъпния характер на модел на поведение, чиито отделни елементи, взети сами по себе си, невинаги водят до санкции.

Обикновено горепосочените деяния са извършени в контекста на злоупотреба с власт, обещание за награда или заплаха от репресивни мерки. В повечето случаи жертвата и извършителят се познават и тяхната връзка често се характеризира с йерархични и властови различия. Обхватът на прилагането на настоящия член не се ограничават само до сферата на заетостта. Въпреки това следва да се отбележи, че изискванията за отговорност може да се различават в зависимост от конкретната ситуация, в която се проявява поведението. Тоест необходимо е да се установи принципът, че съществуването на някакъв вид връзка между жертвата и извършителя не изключва прилагането на никое от изброените престъпления.

 

Гореизброените престъпления И като отегчаващи вината обстоятелства

 

България трябва да осигури възможност в Наказателния кодекс престъпленията, основани на пола, да бъдат част от съставните части на престъплението, както и да бъдат счетени като отегчаващо вината обстоятелство, когато не са на разположение в НК.

Първото от отегчаващите вината обстоятелства, е когато престъплението е извършено срещу бивши или настоящи съпруг/съпруга или партньор в съответствие с вътрешното законодателство, от член на семейството, от лице, което живее заедно с жертвата или от лице, което е злоупотребило с властта си. Това би обхващало различни ситуации, когато престъплението е извършено от бивши или настоящи семейни партньори или несемейни партньори, признати от международното право. Това би включвало също и членове на семейството на жертвата, като например родители, баби и дядовци, деца или лица, които имат зависими отношения със жертвата, свързани със семейството. Всяко лице, което съжителства с жертвата, означава лице, което живее в същото домакинство, различно от членовете на семейството, включително лице от същия пол, което живее с жертвата. Лице, което разполага с власт, се отнася за всеки, който е в състояние на превъзходство спрямо жертвата, включително учител или работодател например. Общият елемент в тези случаи е позицията на доверие, която обикновено се свързва с такива отношения, и специфичната емоционална вреда, която може да бъде нанесена вследствие злоупотребата с това доверие, когато бъде извършено престъпление в рамките на такава връзка.

 

Второто отегчаващо вината обстоятелство трябва да касае престъпления, които са извършени няколкократно. Това се отнася за всяко от престъпленията, посочени по-горе, както и всички свързани престъпления, извършени от един и същ извършител повече от веднъж в рамките на определен период от време. Отегчаващото вината обстоятелство се обосновава от това, че повторяемостта на престъплението има особено разрушителния ефект върху жертвата, която многократно се подлага на едно и също по вид престъпно деяние. Това често се случва в ситуации на домашно насилие.

Третото утежняващо вината обстоятелство се отнася за престъпления, извършени срещу лице, изпаднало в състояние на уязвимост поради определени обстоятелства.

Четвъртото утежняващо вината обстоятелство обхваща престъпления, извършени срещу дете или в присъствието на дете, което само по себе си представлява форма на виктимизация на детето.

 

Към активно легитимираните лица да получат защита трябва да бъдат включени и лицата от същия пол, с които насилникът е живял в едно домакинство. Към настоящия момент Законът за защита от домашно насилие и Наказателният кодекс не покриват и не гарантират защита, когато се касае за лица от един и същи пол, живеещи заедно.

 

На второ място, настояваме включване на престъпленията, извършени с мотив сексуална ориентация и/или полова идентичност в глава трета „Престъпления против правата на гражданите“, раздел „Престъпления против равенството на гражданите“ от Наказателният кодекс  на РБ, както и включването им като отегчаващо вината обстоятелство.[6]

 

Уважаеми Дами и Господа,

Предвид гореизложеното, Ви призовавам да предприемете всички необходими мерки, които да адресират насилието, основано на пола и особено домашното насилие, които включват поемане на политическа отговорност за иницииране и на допълнителни промени в българското законодателство, гарантиращи адекватна превенция на насилието, подкрепа и протекция на пострадалите, както и ефективно съдебно преследване на извършителите.

Вярваме, че нашите предложения като избиратели ще бъдат взети под внимание в името на ползите за обществото.

 

Гр. ……Дата

С уважение,

/три имена/

[1] Световен доклад за насилие и здраве, Световна здравна организация, 2017 г. Последно достъпен на:    http://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/violence-against-women

[2] Насилие над жени: европейско проучване, доклад на Агенцията на ЕС за основните човешки права, 2014 г. Последно достъпен на

[3] Правата на човека в България през 2017 г., Годишен доклад на Български хелзинкски комитет, достъпен тук: http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/dokladi-na-bhk/godishni-dokladi-za-pravata-na-choveka/

[4] Правата на човека в България през 2017 г., Годишен доклад на Български хелзинкски комитет, достъпен тук: http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/dokladi-na-bhk/godishni-dokladi-za-pravata-na-choveka/

[5] Наказателно право. Обща част, А. Стойнов, Издателство „Сиела“, 1999 г., стр. 340.

[6] Доклад „Престъпления от омраза“, 2017 г., Д. Любенова, Младежка ЛГБТ организация Действие, достъпен: https://deystvie.org/projects-bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%BE/?fbclid=IwAR299rqkutaQQYEq9YjC8XcTNNMh8bG-rp_yWFIJBOBcz124aleE1EQceaU

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here