Тази година отново ще съм на София Прайд, за да подкрепя своите ЛГБТИ приятели тук в България и тези, които са се разпръснали по света.

Отивам и защото искам да живея в общество, в което хората не са принудени да се придържат към стриктно предопределени категории, които ни задават как да живеем, с кого да бъдем и как да изглежда нашата любов или нашите взаимоотношения. Откакто се върнах от Амстердам, където следвах магистратура, ходя на Прайд вече почти всяка година.

През последните петнадесет години бях свидетел на пътя към разкриване на някои от най-близките си приятели. През 2012 г. един много близък приятел се осмели да се разкрие. Сподели с мен, че е в чудесна връзка с мъж (щастливо влюбен с пеперуди в стомаха). Извини се, че не ми е казал по-рано, но каза, че е имал нужда от време. Трудно му бе да сподели дори и с тясна група приятели и ме помоли да запазя новината в тайна, тъй като не беше готов да го заяви публично. Почувствах се огорчена, че са му коствали тринадесет години да стигне до този момент и че именно нашето общество е попречило.

Отивам на Прайд, защото искам той и други да се чувстват подкрепени, тъй като пътят към разкриване е осеян с трудни ситуации с родители, колеги и приятели. И макар понякога да не разбираме напълно през какво преминава някой, защото няма как да го преживеем, това не прави трудностите им по-малко реални. Едно обществото е хубаво и сплотено най-вече заради способността на хората да са съпричастни и състрадателни.

Уморена съм да научавам за инциденти на тормоз, разказани от близки. Наскоро един приятел ми сподели как е бил изритан от такси в полунощ, защото шофьорът го чул, че говори с приятеля си. Друг беше нападнат на улицата. Няколко тупаника, защото изглеждал по-женствен. Докладвани ли са тези инциденти? Не бяха. Подобно на толкова много други случки, те се случват в мълчание.

Преди три години с приятел започнахме малкия бизнес Power Pops. Правим плодови сладоледи с кауза. Бизнесът подкрепя инициативи, свързани с правата на човека, чрез финансиране и видимост. Бяхме в средата на приготовления и експерименти с рецепти, когато се случи стрелбата в нощен клуб в Орландо, Флорида през 2016 г., две седмици преди София Прайд. Макар да се беше случило в друга държава отвъд океана, се почувствах задължена да застана с позиция като човек, гражданин, приятелка и вече собственичка на бизнес. Стартирахме и първата мисия за подпомагане на младежката ЛГБТ организация „Действие” за създаване на първия ЛГБТИ център в България. Популяризирахме каузата в нашите събития и макар да имаше един или двама ядосани клиенти, цялостно хората се оказаха любопитни да научат повече за това какво означава ЛГБТИ и защо центърът е толкова необходим. Нашият принос беше да дадем видимост на ЛГБТИ каузата в средите, в които се движим. Затова и тази година ще бъдем на Прайд.

Прайд за мен е колкото празник на общността, толкова и политическа позиция. Силното усещане да си част от нещо голямо, от общност, е поразително, буйнo и красивo. Изведнъж толкова много неща изглеждат възможни.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here