И тази година ще отида на Прайд. За 10-та поредна година ми е. Сигурно и другата година пак ще отида, и по-следващата пак.

Годината, в която няма да отида на Прайд, ще е тази, в която Държавата ми каже:

– Имаш право да имаш семейство!

Много ми е важно, да го чуя от Нея, защото съм убедена че Държавата не я интересува, че съм гей, когато си плащам данъците. Не ми е казвала досега:

– Нееее! Не ми давай пари, защото си гей.

Напротив. Всяка година ми се напомня:

-Ти си част от това общество, не ме интерусва какъв си. Имаш апартамент – плащаш данък, имаш кола – плащаш, имаш заплата – плащаш.

И аз плащам, защото ми е важно да бъда част от това общество. Важно ми е да живея на по-добро място. Важно ми да направя всичко възможно детето ми да живее по-щастливо от мен.

Обаче когато отида при същата тази Държава, която правя малко по-добро място, и ѝ кажа:

– Това е Моят човек. Искам да бъда с нея, защото ме прави щастлива. Искам да имаме общо бъдеще, общи деца, искам да остарея с нея.

Какво чувам?

– Неее! Не може!

Е, защо? Когато Държавата искаше от мен – аз давах и нямаше значение каква съм, а когато аз искам от Държавата – не може, ти си гей. Ама аз имам право на брак по Конституция и по същата тази Конситуция – нямам. Защото някой някъде е решил, че може да дефинира любовта и щастието.

Ходя на Прайда, защото искам Аз да съм Държавата! Никой не би трябвало да го интересува гей ли си или не си, ако ти си добър в това, което правиш. Ако ти допринасяш мястото, на което живееш, да е малко по-хубаво, по-красиво, по-добро. Моето щастие не прави никого нещастен.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here