Името ми е Калоян.

Истината е, че в момента съм на много объркано място в живота си. Колкото и клиширано и банално да звучи – всякаш не мога да напипам къде точно е моето място, кой наистина съм и кои са моите следващи крачки в живота. Усещам се лабилен, свръхчувствителен към повечето неща около мен. Попивам постоянно от всичко и всички, които са отвън, но рядко намирам цедката в себе си, която да ми каже „да, това тук си го взимаме, а другото не ни трябва“.

В момента имам онази ужасна нужда да надскоча себе си, да остана още малко в минната зона на ума си и неговите въжделения и вътрешни турболенции. Имам нужда от онова място, където да достигна онова кътче в мен, което знам, че е моето автентично Аз. Имам нужда да направя онзи скок, който да е сблъсъкът със страховете ми, с притесненията ми и всичко, което ме възпира да живея. За мен това е Прайда. Може би най-големият триумф за мен ще бъде, ако заглуша всички гласове в себе си, с изключение на онзи, който свири, пее и танцува. Това е онази част от мен, която знам, че никога няма да изоставя, както и тя няма да изостави мен. Това е единственият отдушник, който никога не ме е измамил и не ме е предал. Дава ми живот и смисъл. Именно това за мен е причината да се осмеля и да правя всяка крачка по пътя си. Това е Любовта, това Изкуството, това е всичко онова, което счупва бариерите и предразсъдъците ни. Това са хората, които лежат в сърцето ти всеки ден. Онези, за които си струва.

Ако успея на Прайда да почувствам съдържанието и пълнежа на тези свои думи, значи всеки избор, който съм направил дотук, е бил поне достатъчно пъти правилен.

 

Харесвате статията? Считате че нашата кауза е и ваша? Можете да ни подкрепите с помощта на изброените методи.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here