Помня добре първия Прайд в София. До този момент нямах притеснение от своята сексуална ориентация. Напротив, чувствах се свободна, че мога да бъда себе си. След първия София Прайд, аз изпитах голям страх за участниците му, страхувах се и за всички ЛГБТИ хора в България. Тогава за първи път видях лицето на хомофобията.

В следващите години следях с интерес всяко събитие за общността и очаквах поредното издание на София Прайд. Всеки път изпитвах колебание дали да се включа. Радвах се, че ужаса от първия Прайд не се повтори, но страхът беше заседнал дълбоко в мен. Все още виждах участниците в прайда като големи авантюристи, безстрашни и смели бойци за кауза, която ми се струваше невъзможна. Казвах си, че българите сме ориенталци и никога няма да променим манталитета си. В България няма да се случат промените, които са се случили в другите страни. ЛГБТИ ще се крием, а за някакви права дори не може и да мечтаем.

Но във времето виждах и друго. След всяко ЛГБТИ събитие настроенията се променяха в положителна посока, Прайдът все повече заприличваше на пъстър празник. Погледнах изминатия път и видях, че са направени много крачки и скоростта на промените се увеличава. Това беше моментът, в който преодолях страховете си и реших да се включа в София Прайд. Тогава повярвах, че има смисъл от присъствието на всеки един човек на Прайда.

Исках да отида на Прайда, но нямаше с кого. Отново притеснения, отново колебания … Ако съм сама, ще ме нападнат хомофоби! Как ще вървя сама в шествието?!
Накрая тръгнах и спрях да мисля.

Още с пристигането на сборния пункт притесненията ми изчезнаха. Посрещнаха ме усмихнати хора, които бяха в празнично настроение. Звучеше хубава музика. Чуваше се смях. Въздухът беше зареден с положителна енергия. Бързо намерих и компания, с която заедно да изминем пътя на шествието. В Прайда се бяха включили много хетеросексуални хора. Имаше много семейства с деца. Тези хора бяха дошли да подкрепят свои роднини, приятели и всички ЛГБТИ.

От този ден започнах да участвам в различни дейности, събития и акции, които се организираха за ЛГБТИ общността. На следващата година се включих като доброволец в деня на София Прайд.

Вече разбирах колко много труд, постоянен доброволчески труд и всеотдайност стоят зад Прайда и всички събития през годината. Организаторите са хора, които често загърбват личните си интереси и семействата в името на тази кауза. Освен организаторите, в деня на Прайда участват доброволци от БЧК, които раздават напитки и имат готовност да помогнат на всеки, който има неразположение.

С всяка изминала година бройката на включилите се в София Прайд нараства. Помня еуфорията в деня, когато свършиха предвидените гривнички за участниците, а желаещите да се включат продължаваха да идват на големи групи. Тогава присъстващите бяха с 1000 човека повече от очакваните. 2017 година на Прайда присъстваха над 3000 човека.

Всяка година на тръгване от защитената зона на събитието, аз благодаря на полицаите, които се грижат за сигурността ни. Първите години виждах празни погледи, но с времето те бяха изместени от усмивки или окуражителен поздрав. Убедена съм, че сигурността на всички е гарантирана 🙂

Усеща се промяна и в хората, които наблюдават преминаващото шествие. Разбира се, има недоволни и нацупени физиономии, но повечето минувачи или живущи в сградите махат и поздравяват участниците. Често се случва хора от шествието да подават знаменца с цветовете на дъгата на спрели да погледат шествието. Положителното отношение говори за това, че хората се информират все повече какво е ЛГБТИ.

Прайдът е място, където се вижда лицето на общността – пъстро, разнообразно, добронамерено.

Моите причини да се включа в София Прайд:

  1. Участието ми в Прайда е моят малък принос в работата за равни права на ЛГБТИ
  2. Отивам на Прайда за децата ми, защото искам да живеят в държава, в която всички хора са равни
  3. Прайдът е един от начините, с които се показва, че ЛГБТИ съществуват в България и точно заради това множество е нужна промяна в нормативната уредба на страната
  4. Отивам на Прайда, за да вдъхна смелост на всички ЛГБТИ, които не вярват, че могат да имат щастлив и пълноценен живот, ако разкрият сексуалността си
  5. Чувствам Прайда като празник за изминатите през годината крачки в посока на равните права между хората в България
  6. Прайдът е пълен с положителни емоции, които идват от весели, шарени и забавни хораЕла на София Прайд 2018, за да намериш своята причина да участваш и следващата година.

 

Харесвате статията? Считате че нашата кауза е и ваша? Можете да ни подкрепите с помощта на изброените методи.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here