Първия път, в който се престраших да отида, беше София Прайд 2015. От години ме беше теглило желание да посетя събитието. Спомням си как, ходейки към Френската гимназия, всеки ден виждах плакат за събитието през годината, в която беше преместено за есента. А тогава дори още не се възприемах като част от общността, но винаги съм вярвал в нуждата от равнопоставеност между всички хора. Не съм намирал случващото се на Прайда за ексцес, а напротив – събиране на положителни, нормални хора. Това ми виждане се потвърди с пълна сила след първото ми включване.

Беше минала точно една година, откакто скъсах с първия си приятел и най-накрая го бях преживял. Бях готов да срещна нови хора, тъй като дотогава по никакъв начин не участвах в ЛГБТИ средите на София. Познавах едно гей момиче, което щеше да ходи, и се разбрахме да се присъединя към нейната групичка. Пристигнах с метрото от             Софийския и щом излязох на повърхността пред Паметника на Съветската армия, веднага срещнах познато лице. Беше моя позната, която идваше в подкрепа на свои приятели.

Оттам насетне очакванията ми бяха надхвърлени стократно. Намерих компанията си, сред нея имаше и момче, с което по-късно се залюбихме и се превърна във втория човек, с когото имах някакви споделени чувства. В крайна сметка не излезе много от това и няколко месеца по-късно вече дори не бяхме приятели във Фейсбук. Това, което обаче наистина ме преизпълни с положителни емоции. беше подкрепата от хетеро познати, които срещнах на Прайда.

Движейки се по Царя, точно до Руската църква, съзрях мои съученици от гимназията, които правеха снимки, и щом ме забелязаха, ми помахаха. Почувствах такъв силен прилив на увереност, приетост и свобода, че мога да бъда себе си и хората ще го разберат. Не бях планирал да съм център на вниманието, въпреки че не се и криех от камерите, но малко преди края на шествието, една позната ме извика да се кача на платформата. Няма как да е било случайност, че в същия момент друга съученичка е снимала от тротоара и ме хваща точно в кадъра, в който вече съм горе и се забавлявам.

Оттогава не съм изпускал Прайда в София, като тази година дори доброволствам покрай него. Първата причина, която бих изтъкнал като важна за участието в него, трябва да е вътрешна за общността. Това е най-добрият повод хората да се съберат и опознаят, ако ще и косвено. За човек е полезно да види себеподобни, за да се почувства по-малко сам, по-малко странен и като част от нещо по-голямо, обединяващо индивидите. С това е свързана и важността отвън обществото да ни види като нормални човешки същества, които се забавляват, но и показват, че са равни на тях по достойноство, следователно заслужават и същите права.

В обединението е силата, подобно на националния ни девиз „Съединението прави силата“, и само така можем да постигнем нещо – заедно. Затова приканвам всеки, който не се чувства безразличен към собствената си съдба или тази на своите братя и сестри, да се включи тази година, за да продължим тенденцията в покачване на посещаемостта и да покажем на скептиците, че ни има и че в необикновеността ни е чарът, който прави света едно малко по-цветно и разнообразно място.

Харесвате статията? Считате че нашата кауза е и ваша? Можете да ни подкрепите с помощта на изброените методи.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here