Ходя на Прайд всяка година, защото ако не се вълнувам достатъчно от правата си и дори живота си (понякога буквално), че да изляза на улицата и да маршируваш за тях, значи не ги заслужавам. Ходя на Прайд и в името...
Името ми е Калоян. Истината е, че в момента съм на много объркано място в живота си. Колкото и клиширано и банално да звучи - всякаш не мога да напипам къде точно е моето място, кой наистина съм и кои...
Отивам на прайда, защото съм щастлива и горда да застана зад равните права и любовта. Като българи трябва да разберем, че е време да се погледнем много добре и да се запитаме как и къде позволяваме на омразата да съществува...
Не мога определя една единствена причина ОТНОВО да отида на Прайда. Най-лесно ми е да обощя моите причини в две групи: лични и принципни. Личните причини са по-силно емоционални и това ги прави с по-голяма мотивираща сила. Първо, искам да подкрепя...
Тази година отново ще съм на София Прайд, за да подкрепя своите ЛГБТИ приятели тук в България и тези, които са се разпръснали по света. Отивам и защото искам да живея в общество, в което хората не са принудени да...
Страх ли те е от нещо? От лоши хора? От отхвърляне? От самота? От смъртта? Мен ме е страх много! Живея си живота, работя, доставям си радости, а през цялото време ме е страх. Какво ще стане, когато съпругата ми ни роди...
И тази година ще отида на Прайд. За 10-та поредна година ми е. Сигурно и другата година пак ще отида, и по-следващата пак. Годината, в която няма да отида на Прайд, ще е тази, в която Държавата ми каже: - Имаш...
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.“ Антоан дьо Сент Екзюпери Майка ми е журналист. От честните е. От нея знам, че когато вярвам в нещо, трябва да го отстоявам с вдигната глава и широко отворени очи. Обаче съм уплашена...
Момчетата си отиват. Уж по желание, а всъщност насила напъхани в жестоки ритуали на преход. Да пораснат бързо. Да спрат да бъдат момчета. Момчетата, които ги гонят от вкъщи (на които казваме, че с времето ще става по-добре). Момчетата, които...
С първата ми приятелка всяка вечер се разделяхме на едно малко, скрито кръстовище. Една вечер, докато се прегръщахме за довиждане, тя каза: „Защо ме прегръщаш и отблъскваш едновременно?“. Тези думи все още често отекват в ума ми, когато мисля...